мечките?

Като цяло мечките са неактивни през зимата, но периодично се будят от своя зимен сън, докато прилепите занижават много повече жизнените си процеси. В активно състояние големият нощник поема въздух на всеки 6 секунди, а пък в полет сърцето му бие с до 880 удара в минута! По време на хибернация обаче сърдечният му ритъм спада до уникалните 18 удара в минута, а интервалът между вдишванията става цели 90 минути!

Vilda_2281_Slapende_vale_vleermuis_Rollin_Verlinde_A4_28365Като единствените активно летящи бозайници на планетата прилепите имат нужда от огромно количество енергия. Всички европейски видове са насекомоядни с изключение на египетския плодояден прилеп, който се среща на остров Кипър. През зимата прилепите не могат да разчитат на основния си източник на енергия  – насекомите, – тогава те не са активниизчезват. Летящите бозайници решават този проблем, изпадайки в състояние, наречено „хибернация”.

Хибернацията, известна  още като „зимен сън“, е състояние на организма, различно от онова, в което мечките прекарват неблагоприятните студени месеци до настъпването на пролетта. По време на зимния си сън прилепите разчитат изцяло на предварително натрупаните енергийни запаси. Те са им напълно достатъчни, за да поддържат занижените си жизнени функции и да преживеят няколко месеца, без да се събуждат.

Ако през този период на зимуване между 1-ви декември и 31-ви март прилепите бъдат обезпокоени, те изразходват значително количество от запасните си вещества, за да нормализират телесната си температура, да повишат жизнените си процеси и да напуснат убежището си. Веднъж излезли навън обаче те не могат да компенсират загубената енергия, тъй като храната им – насекомите – я няма  през зимата. Това значи, че рискът да загинат от изтощение е сериозен!

Преди да заспят зимен сън, прилепите започват да се хранят обилно и подбират убежища, които предлагат добра защита от хищници и са с относително постоянни температура и влажност.

Vilda_24861_Grote_hoefijzerneuzen_Yves_Adams_A4_28375-horzВ зимните прилепни убежища температурата обикновено е в рамките 2 – 13 градуса, като различните видове имат предпочитания към по-ниска или по-висока температура. Една от причините за образуването на огромни колонии през зимата са ниските температури. Когато се притиснат плътно едно до друго, животните запазват телесната си топлина. Само на един квадратен метър понякога могат да се съберат над 2000 прилепа!

Високата влажност в убежището също е много важна за хиберниращите бозайници, тъй като ги предпазва от дехидратация. Освен това влажната среда води до образуването на водни капчици по тялото на прилепите, които служат като своебразна изолация и допълнително понижават загубата на телесна температура.