едно желирано мече?

Приблизително толкова тежи прилепът-пчела, който е сред най-малките бозайници в света. Размахът на крилете на гигантските му роднини, наричани „летящи лисици“, обаче може да надмине 180 сантиметра!

C.-thonglongyai-in-hand_sm

Прилепът-пчела се среща в западните части на Тайланд и в югоизточните райони на Мианмар (Бирма), близо до границата с Тайланд. Видът предпочита карстови пещери в бамбукови гори, където ловува насекоми и някои видове паяци. Дългите му, широки криле му позволяват да пърха като колибри около короните на бамбуковите дървета.

Прилепите-пчели се смятат за едни от най-малките бозайници на света. Общата дължина на тялото им е около 3 см – точно колкото размера на едра земна пчела, откъдето произлиза и името на вида. Възрастните екземпляри са с тегло между 1.7 и 2 грама – колкото тежи и едно гумено мече!

Според Световния червен списък на застрашените видове прилепите-пчели са със статус уязвим вид. На света живеят едва около 5000 индивида от вида! Още от описването си като нов вид за науката през 1974 година прилепът-пчела е преследван от колекционери и туристи, които искат да видят или – по-лошо, – да притежават най-малкия бозайник на света. Днес главните заплахи за него са опожаряването на горите в близост до пещерите, които обитава, и безпокойството в убежищата му.

Най-големите летящи бозайници в света са няколко вида плодоядни и хранещи се с цветен нектар прилепи, които попадат в семейството на т.нар. летящи лисици“. Семейството дължи названието си на подобния на лисица вид на представителите си, които обитават главно тропичните и субтропичните райони на Азия, Африка и Австралия.

xgkDC-900x1200-horzЛетящите лисици имат големи очи и много добре развито обоняние и за разлика от насекомоядните видове се ориентират и намират храната си благодарение на тях, а не на ехолокацията.

Освен че всички над 170 вида летящи лисици се хранят изключително с растения, близо половината от тях не живеят в пещери и в подземни убежища, а висят на открито по клоните в короните на дърветата. Макар естествено да свързваме подобно поведение с птиците, летящите лисици не гнездят там, а като типични бозайници раждат и кърмят своите малки, които не се отделят от майките си, докато не започнат да летят и да се хранят самостоятелно.

Гигантските златогриви летящи лисици (Acerodon jubatus) се срещат единствено в горите на Филипините, а големите летящи лисици (Pteropus vampyrus) се разпространени от Мадагаскар до Австралия, както и в континенталните части на Азия и Индонезия. Това са най-едрите видове прилепи в света, чиито размах достига 1.8 метра, а теглото им може да надмине 1.5 килограма!