делфините

Летящите бозайници и делфините притежават естествен биосонар, чрез който се ориентират и ловуват: те издават нечуваеми за хората ултразвуци и възприемат отражението им (ехото) от обектите около тях, за да разберат какви са те и къде се намират. Прилепите не са слепи, но дължат перфектната си навигация в непрогледната тъмнина именно на този метод, наречен „ехолокация“.

echolocationЗа да открият плячката си, прилепите издават ултразвуци, които са нечуваеми за нас, тъй като са над прага на звуковите честоти, които можем да възприемаме: хората чуват звуци между 20 и 20 000 Hz (20 kHz), a честотата на издаваните от прилепите може да надвишава  100 000 Hz (100 kHz)!

Някои видове насекоми обаче чуват ултразвуците, с които си служат прилепите, и благодарение на това могат да се спасят от заплахата да се превърнат във вечеря за ловуващите летящи бозайници. Сред тях са някои представители на бръмбарите, щурците и нощните пеперуди.

Освен прилепите и делфините с ехолокация си служат и китовете, някои видове земеровки и птици. Няколко вида лястовици, обитаващи Южна Америка и Югоизточна Азия, живеят в привходните части на пещерите и издават специфични звуци – в чуваемия за човека спектър, – с чиято помощ откриват гнездата си в непрогледната тъмнина.

Ехолокацията обаче работи успешно само в обсег от около 20 метра. Всички видове прилепи имат добре развито зрение и отлична памет за разположението на обектите и релефа на района, който обитават. Така летящите бозайници безпроблемно се ориентират в тъмнината и могат да различат в непрогледния мрак обект с размери едва 0.05 милиметра!